20 юли: Пропускаме първата дата, посочена от Бруната за посещение на

20 юли:  Пропускаме първата дата, посочена от " Бруната " за посещаване на групата за топлинно счетоводство. Синът ми е не запомнил единствените ми ключове при другар, а мъжът ми ни е заключил извън рано сутринта, когато е отивал на работа. Когато ни освобождават, намирам на вратата записка, на която е оповестена втора дата за доклад.

25 юли: На посочената втора дата, която се пада в събота, подвигам цялото семейство под паника, строяваме се и почваме да чакаме " групата ", която би трябвало да пуснем в къщата си, с цел да измерят какъв брой парно сме потребили през този сезон. Никой не идва. Тичам сред външната врата и прозореца да виждам да не изпусна проверяващите, само че никой не се появява. Детето мрънка, че съм го вдигнала толкоз рано в събота. Мъжът ми звъни по оставения телефон, аз също звъня. Никой не подвига. Никой не стои пред вратата, никой не звъни на звънеца.

26 – 29 юли: Звъня всеки ден на " Бруната " на посочените телефони. Проверявам къде им е офисът. Адресът им е в " Бъкстон " (но в действителност е на Околовръстен път – Южна дъга), несъмнено се чака да отида до такава степен и да се наредя на опашка с други побъркани от администрация и денонощен обир жители, и коленопреклонно да помоля някой да пристигна и да каже какъв брой пари им дължа. Вдигат телефона чак на 29 юли следобед, с цел да ми кажат, че за " третото “ посещаване би трябвало да платя 20 лева Твърдя, че никой не е идвал и че няма никаква логичност да неистина за такова нещо, споделят ми, че ще ревизират „ при сътрудниците “.

30 юли : Обажда се госпожа, която декларира, че на следващия ден ще пристигна група за доклад. За трети път. Почвам още веднъж да изяснявам, че втория път никой не пристигна, тя гледа в някакви документи и споделя: " Явно не работи звънеца или не сте го чула ". Кипвам. Започвам да изяснявам, че от прозореца ми се вижда външната врата, че никой не е идвал на нея, тя споделя: „ Ааа, значи по тази причина не сте чули звънеца, тъй като сте били на прозореца! “. Питам я за името й, с цел да подам недоволство, тя ми отхвърля с думите, че няма никакво предпочитание да ми се показва, нито да приказва с мен. Накрая обезверено споделям, че ето по тази причина стачкувам. Тя стартира да крещи нещо, което не разбирам. Тряскам телефона и пущам изцяло безсмислено недоволство на мейла, който е посочен в уеб страницата им.

Не знам по какъв начин ще приключи тази история. Вероятно на следващия ден ще схвана.

...

След като години наред " Топлофикация София " ограбва своите клиенти по възмутителен метод, след най-разнообразни опити с измерването и отчитането, след липса на всякаква тактика какво да се прави със загубата на топлинна сила която плащаме ние, жителите, най-после бяха основани компаниите за топлинно счетоводство. Това е обичан способ на ръководството през последните години. Със специфичен закон създаваш кръг от частни компании, които наложително обслужват жителите. А в действителност жителите са задължени да бъдат „ обслужвани “. Няма конкуренция, няма механизъм за промяна, няма вид да се оплачеш или откажеш. Ти си този, който заплаща, само че никой не те почита. Ти си виновният, ти си този, който не е чул звънеца, ти си този, който би трябвало да даде още 20 лв..

Можем да забележим този модел на всички места, стига да имаме сетива да го видим. Можем да го назовем административен произвол, само че мнозина го назовават феодализъм.

И дано някой да ми каже, че няма смисъл от митинги. 

 
Невъзможният диалог